 |
|
|
|
 |
История на Перник |
||
 
Град Перник се намира в югозападната част на България, на 30 км от столицата София. Той е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 км. и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от витошкия Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 км.. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора. Градът е стопански, културен и административан център на община с два града и 22 села, с обща площ - 461.1 кв. км., което надвишава средната площ за община в България - 427 кв. км. На 100 кв. км.територия са разположени 4.98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6.1. Перник е и център на област - Пернишка. Първите сведения за поселищен живот в региона са от ранния неолит - 6 000 г пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик). Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски ("Безименната легенда за Св. Иван Рилски"). В пределите на Българската държава селището е от началото на IX век - през 809 година по времето на хан Крум. Между хан Омуртаг и Византийската империя бил подписан мирен договор през 815 г., според който земите около Перник били включени в територията на България. Поради стратегическото им положение - от тук минавал пътя между Тракия и Мизия - в тези земи били построени множество крепости, а след покръстването започнало изграждането на църкви и манастири. По това време от малко селище възникнал укрепеният град Перни.
По време на византийското владичество до земите около Перник достигали набезите на нормани, узи, кумани и печенеги, а в края на XII век през тях преминала една от колоните на III кръстоносен поход на Фридрих I Барбароса. В пределите на Втората българска държава Перник е от 1204 (по времето на Калоян, когато България се разширява значително). През XIII и XIV век продължило строителството на църкви, манастири и други сгради, като особен напредък бележи църковната живопис - стенописите на Земенския манастир. С падането на България под Турско робство Перник загубва много от значението на крайгранично селище и крепост. Въпреки това с усилен труд и благодарение на това, че околностите не са населявани продължително време от турци, населението съумява да изгради едно скромно благосъстояние. Особено е развито скотовъдството (при двете си нападения над Перник през 1690 г., граф Шенкендорф успява да отнеме над 7 000 !! глави добитък). При разпадането на Турската империя две бедствия минават през Перник - кърджалийски банди и чума , които принуждават населението да се изтегли в планините. Непосредствено след Освобождението през 1878 година Перник е село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители. Възходът на града започва с разработването на богатите каменовъглени запаси в неговата околия. |
|||
| От 1891 тези залежи интензивно се разработват и Перник става център на каменовъгленото производство в Царство България - тук се добиват 75-95 % от въглищата. През 1893 г. е открита ж.п. линията София-Перник. През 1895 г. е построена първата в България сепарация за въглища, а през 1933 г.- първата брикетна фабрика. |  Перник в началото на века. |
| След Първата Световна война в Перник се
изграждат редица предприятия - металодобивното
"Железни заводи", стъкларската фабрика
"Кристал", керамичната фабрика
"Каменина", две топлоелектрически централи ,
завод "Пектин"
, дузина мелници, маслобойна и др. През 1929 година
Перник е обявен за град. Притокът на работна ръка
към града води до бързо увеличаване на неговото
население - 30 000 през 1944г., 108 000 през 1995 г. В икономиката на района са застъпени почти всички отрасли на производството, като водеща роля имат въгледобивът и черната металургия, производството на електро- и топлоенергия, машиностроителната и металообработваща промишленост.
В града се намира единственият на Балканите завод за производство на пектин на прах - Пектин ЕАД. Частният сектор през последните 2-3 години
разширява дейноста си като се преориентира към
производтвото на промишлени изделия. |
|
|
Днес училищата в общината са 34, в които работят
1 466 преподаватели и се обучават 13 978
ученици.Основните училища са 19,
среднообразователните -15, от които 8 гимназии,
6 техникума,
1 СПТУ.
|
