Мини Перник

Мини Перник

Големите подземни богатства на Пернишкия край са били отбелязани доста преди Освобождението от чужди геолози, преминаващи през българските земи. За първи път това в някаква степен е направено от френския геолог A. Boue (1789-1881г.), който в периода 1836-38 е предприел три пътувания из Балканите. Тридесет години по-късно австрийския геолог Ferdinand v. Hochstetter, натоварен от турското правителстсво да направи проучване на района във връзка със строежа на железопътни линии в европейска Турция, дава значително по-точни сведения.

Издадената през 1906 г.от Министерството на търговията, промишлеността и труда геоложка карта (изключително пълна и вярна) слага началото на есплоатацията на въглищните залежи, първоначално от частни лица (например Иван Грозев е разработил залежите около с. Мошино), а по-късно изключително от държавата. В началото поради липса на подготвени български инженери са били назначавани чуждестранни такива.

Постепенно започва интензивната експлоатация на богатите въглищни залежи в пернишката околия, построена е ж.п. линията до София (1893 г.) и Перник става основния производител на въглища в страната.

Машинно подкопаване на въглищата (около 1930г.)

Градът се разраства, построени са много нови сгради: училища, жилища, църквата "Св. Иван Рилски" (1919 г.), параклиса "Св.Св. Петър и Павел" (1936г.), читалище и театър. През тридесетте години са направени и няколко парка, между които и този с плувния басеин.

Лека преносима електрическа подкопна машина (1938 г.). Мощност на мотора - 13 к.с.

В началото въглищата са се копаели ръчно и се извозвали с коне. С развитието на минното дело започва да се използва парата, електричеството и двигателите с вътрешно горене.
v_galeriata_s kon.jpg (57177 bytes)

Интересно е да се отбележи, че за първи път в България електричество за осветление е било използване в Перник (1899 г.).

До 1960 г. производството на въглища е изключително интензивно (примерно 70-80% от въглищата в страната), но по-късно поради изчерпване на въглищните залежи значението на тези мини намалява. През петдесетте години са пострени редица други промишлени предприятия: ТЕЦ "Република" (1953г.), завод "Ленин" (1953г.), завод "Електрик" (край Радомир), машинострителения завод "Ерма" (край Трън) и др, които спомагат за развитието на Перник и пернишката околия.

minna_direkcia_small.jpg (54718 bytes)
Минната дирекция

minnata_chushma.jpg (56927 bytes)
Минната чешма