| Радомир
е разположен в едноименната котловина,
на 701 м. надморска височина. Наследник е
на тракийско селище и на римския град
Елеа - попътна станция на пътя от Сердика
/София/ за Пауталия /Кюстендил/. При
разкопки са разкрити римски вили, чиито
собственици са притежавали големи
участъци земя, рудни находища и много
добитък.
През VII-VIII век
тук възниква славянско селище, което
от IX век е в пределите на България.
Вероятно раждането на днешния град е
станало по времето на Самуиловия син
Гаврил Радомир.
Градът е отбелязан в
Мрачката грамота от 1347 г. на цар Иван
Александър. Според някои чужди
документи радомирци са участвали във
войската на |

|
Владислав Варненчик и Ян
Хунияди през 1444 г. във войната срещу
турците.
През XVI и XVII век
Радомир е настрани от по-важните пътища и
няма важно административно-стопанско
значение. Оживление се забелязва след
Освобождението с прокарването на новото
шосе по долината на Струма /към 1866 г./ и
особено когато става гара на ж.п. линията
София-Кюстендил, а по-късно и жп възел на
линията Дупница-Горна Джумая.
Бързият скок в
последните десетилетия се дължи на
превръщането на Радомир от аграрно-занаятчийски
в промишлено-транспортен център. В града
е развита тежката промишленост.
Комбинатът за тежко машиностроене край
Радомир е не само най- голямото
предприятие в града, но е и на едно от
първите места в Пернишко- Софийския
промишлен район. Произвежда изделия на
тежкото машиностроене и преди всичко
металургично оборудване, резервни части
за миннообогатителната, енергетичната и
циментовата промишленост. Има собствена
ТЕЦ и язовир. "Електрик" АД
произвежда електрически табла и
прекъсвачи. Изнася продукцията си в
Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. В
Радомир се произвеждат машини и инвентар
за селското стопанство, топлотехнически
съоръжения и метални конструкции.
Хранително-вкусовата
промишленост включва мелницата "Струма",
фуражния комбинат и
млекопреработвателното предприятие.
Развити са също керамичната и
дървопреработвателната промишленост.
Стара слава на Радомир са майсторите
бозаджии и прочутата им боза.
|